Устойчивост в епохата на изкуствения интелект

Фондацията OpenAI съществува, за да гарантира, че изкуствения общ интелект ще бъде от полза за цялото човечество.

Работим неуморно, за да сме в крак с бързия напредък в сферата на изкуствения интелект. През април фондацията обяви⁠ първите ни безвъзмездни средства на стойност 100 милиона щатски долара в областта на науките за живота и лечението на заболявания, с амбицията да помогне за предотвратяването и лечението на заболявания като болестта на Алцхаймер чрез използване на усъвършенстван ИИ. Миналата седмица обявихме⁠ нашата програма „Работни места и икономически перспективи“ с надеждата да разберем и оформим какво означават трудът и икономическият просперитет за бъдещите поколения.

Днес разгръщаме допълнително визията си за следващата мащабна програма, като гарантираме, че с нарастването на възможностите на ИИ способността на обществото да го оползотворява ще нараства също толкова бързо. Наричаме тази работа устойчивост спрямо ИИ: екосистемният подход, необходим за смекчаване на рисковете от ИИ, така че обществото да може да се възползва максимално от предимствата му.

Работата ни вече започна. През няколкото кратки месеца от началото на нашата работа Фондацията работи за финализиране на над 130 000 000 щатски долара в безвъзмездни средства за организации чрез нашата програма „Устойчивост спрямо ИИ“, които скоро ще бъдат публично обявени, като предстоят още.^1⁠

Моделът на преобразяващите технологии

Значението на устойчивостта спрямо ИИ се разбира най-добре през призмата на технологии от миналото, които съществено са оформили човешката история.

От време на време се появяват технологии, които преобразяват обществото из основи. Икономистите ги наричат „технологии с общо предназначение“. Огънят. Печатната преса. Електричеството. Интернетът. При всяка от тях се наблюдава сходна траектория: бързи иновации, реални рискове и институции, които се надпреварват да наваксат. Но всеки пример показва и какво е необходимо, за да бъде една мощна технология безопасна.

Огънят направи възможна човешката цивилизация. Той ни топлеше, готвеше храната ни и ни предпазваше от хищници. Той също така изгаряше градовете ни до основи. С течение на времето обществата изградиха устойчивост: огнеустойчиви материали, мрежи от пожарогасители, професионални противопожарни служби и строителни норми. Екосистема от много слоеве.

Електричеството измина същия път. След като през 1882 г. електроцентралата „Пърл Стрийт“ на Едисън осветява Манхатън, електричеството причинява пожари, смъртни случаи от токов удар и обществена паника. Без защити като изолирани проводници, прекъсвачи и нормативни изисквания, работници и пешеходци са убити от токов удар в градове из цялата страна. Градовете обсъждат дали експериментът трябва да бъде изцяло прекратен. Вместо това, с напредването на технологията, създадохме независими органи за изпитване като Underwriters Laboratories, отраслови стандарти като Националния електротехнически кодекс и публични инвестиции, които снабдиха с електроенергия общности, изостанали от пазара. Всеки слой направи електричеството по-безопасно и по-достъпно; днес то е толкова безопасно, че едно дете може да натисне ключа и лампата да светне.

Ето как изглежда устойчивостта, когато е изградена по правилния начин.

ИИ изисква екосистема за устойчивост

Изкуственият интелект следва същата траектория като предходните технологии, но се развива с безпрецедентна скорост.

Все още сме в ранните етапи на развитието му, но ползите вече са очевидни: ИИ намалява бариерите пред стартирането на бизнес, разширява достъпа до образование, ускорява научните открития и преобразява медицината.

В същото време рисковете се появяват също толкова бързо – и като огледален образ на ползите от ИИ. Същият растеж, който създава нови индустрии, може да преобърне съществуващите и да доведе до сътресения в кариерите. Същите системи, които могат да помогнат на младите хора да учат и да творят, биха могли също така да доведат до нежелано поведение. Инструментите, които ускоряват биологичните изследвания, биха могли да намалят бариерата пред създаването на опасни патогени. А способността на ИИ да пише код, в неподходящи ръце, би могла да застраши критичната инфраструктура.

Първият екип на OpenAI смяташе, че осигуряването на ползите от изкуствения интелект за обществото зависи основно от решаването на техническия проблем с техническото съгласуване. Това остава от критично значение — и в основата на нашата работа — но вече смятаме, че е само една част от пъзела. С навлизането на ИИ в различни сектори и държави обществото ще се нуждае също от независими изследвания, публична инфраструктура, координация между индустриите и изцяло нови области на експертиза. Накратко, това ще изисква устойчивост спрямо ИИ.

Избрахме да съсредоточим първоначалната си работа върху четири области^2⁠, които се намират в пресечната точка между големи, краткосрочни рискове и непосредствено въздействие:

1. Биоустойчивост, за предотвратяване на инженерно създадени пандемии в бъдеще;

2. Киберустойчивост за осигуряване на безопасността на критичните системи в света;

3. Безопасност на ИИ моделите, за да затвърдим контрола на човечеството върху моделите, които създаваме; и

4. Въздействието на ИИ върху младите хора, за да помогнем технологиите да станат положителна сила за бъдещите поколения.

Нашата работа едва започва. Планираме да споделим повече за нашите стратегии и първоначалните субсидии във всяка област и с течение на времето да разширим дейността си в други области.

Bio-resilience

AI will enable biological research to move at unprecedented speed, helping develop new cures and public health improvements that enable us to all live healthier and longer. However, these same capabilities could also be misused by malicious actors, lowering the barrier to designing harmful pathogens.

The age of AI requires a renewed focus on biosecurity. Because advanced AI systems could be misused by bad actors to help create a wide range of biological threats, we will prioritize pathogen-agnostic biosecurity solutions. This will require investments across prevention, detection, and defense. We need to make it harder for malicious actors to access the expertise, equipment, and materials to create biological threats, improve our ability to identify and track novel outbreaks early, and strengthen the technologies—such as protective equipment, indoor air cleaning systems, and medical countermeasures—needed to respond quickly and effectively.

Cyber-resilience

AI has begun to rapidly reshape the cybersecurity landscape. The work that once required specialized teams can now be assisted or automated by capable models. At the same time, rapidly-improving AI capabilities can also be used to accelerate cyberdefenders, including by identifying and patching vulnerabilities and accelerating response.

Many large companies and private actors can spend heavily on cyber to secure their own systems, including with new advances in AI. We anticipate focusing significant resources on securing other important societal actors that are less resourced and will have a much harder time deploying AI-ready cyberdefenses as quickly as needed. In parallel, we are also focused on preparing for novel security challenges that artificial general intelligence will ultimately bring.

AI model safety

AI model safety focuses on the behavior of the systems themselves—whether they are truthful, reliable, and aligned with human intent. In a world where this goes awry, models can break out and behave in unpredictable ways, deceiving us or pursuing goals beyond their design. Getting this right becomes increasingly important as AI systems grow more autonomous and approach—and eventually surpass—human-level intelligence.

AI companies are investing substantial resources in model safety. However, the importance of this challenge calls for a broader, more robust ecosystem: independent institutions to evaluate model safety, public infrastructure to verify models’ safe deployment in practice, and continued advances in alignment science that advance the field broadly.

AI’s impact on young people

Young people are often the earliest adopters of new technologies, using them to learn, create, communicate, and explore the world. AI is no exception. But as these tools become an increasing part of young people’s daily lives, it is critical that we develop a stronger evidence base to understand its impacts.

Families, schools, policymakers, and community organizations are all grappling with questions about how and when young people engage with AI—including its impact on human connection, learning, and development. Our initial focus will be on advancing independent research to help guide those decisions—to better understand where AI can support development, the risks it may introduce, and the contexts that shape those effects.

These insights should drive broad safety standards and design principles that guide how any AI product is developed, how schools choose to deploy them, and if and how families decide to incorporate these technologies into their lives.

The work ahead

There is one critical difference between AI and the technologies that came before it: speed.

Fire resilience took millennia. Electricity resilience took decades. AI resilience is evolving in a matter of years. The systems that make it safe, reliable, and broadly beneficial must be built alongside it.

If we get it right, AI can become part of the foundational infrastructure of modern life—expanding access to knowledge, accelerating discovery, and improving lives at a global scale.

But that outcome isn’t guaranteed. No general purpose technology ever made itself safe.

Resilience is a permanent discipline that requires many people and institutions to build, invest, and collaborate. That is the work ahead, and it is one of the defining challenges of our time. We hope you’ll join us.